Има ли смисъл от саниране само на един етаж в жилищен блок?

7 Декември 2015г.
Има ли смисъл от саниране само на един етаж в жилищен блок?
Ползата от енергийното саниране несъмнено ще доведе до намаляване на енергийните разходи не само за отделното жилище, но и за сградата като цяло. Мерките за намаляване на енергийните разходи са свързани с различни елементи от сградата. Те зависят от ограждащите я елементи (таван,под, стени и прозорци), както и от отоплителната инсталация. Обновяването, свързано с ограждащите елементи, включва укрепвания на конструкцията на самата сграда, хидроизолация на покрива, ремонт на ВиК инсталацията, подмяна на дограмата и цялостна топлоизолация. Отоплителната инсталация, зависи от най-вече от топлоносителя – ако той е общ за сградата, се подменят частите на инсталацията или може да се избере нов, по-ефективен начин на отопление.
Има ли смисъл от саниране само на един етаж в жилищен блок?
По много причини, които намирам за очевидни и съответно е излишно да коментирам правилно е да се изолира цялата сграда. За да се реализира това, обаче е необходимо желанието на всички съкооператори, което е много трудно дори в малка кооперация с десетина апартамента, а в голям жилищен блок често граничи с невъзможното. Тогава много хора си задават въпроса има ли смисъл от поставяне на топлоизолация на отделно жилище или на няколко съседни апартамента, но без ясна перспектива за цялостно саниране на сградата.

За да отговорим на този често задаван въпрос трябва да разгледаме потока топлина напускащ жилището ни. Нека разгледаме конкретен пример – апартамент в панелен блок с площ 100 кв.м. и външно разположение. Приемаме един крайно неблагоприятен вариант в който съседите под и над нас не са санирали жилищата си и се отопляват минимално, подържайки температура 16*С, а ние искаме да поддържаме комфортна температура от 21*С. Количеството топлина което ще отдаваме на съседите си ще бъде пропорционално на площта на пода и тавана и температурната разлика от 5*, т.е. пропорционална на (100 + 100) х 5 = 1000 „единици”. Ако през това време температурата навън е -9*С температурния градиент от двете страни на стената е 30*С и площта на външните стени е 80 кв.м. то може да очакваме през тях да губим 80 х 30 = 2400 „единици”. В този случай повече от 2/3 от общите загуби на топлина преминават през външните стени.

Дори да не можем да спрем напълно тези загуби, то при правилно изпълнена топлоизолация спокойно можем да разчитаме, че ще ги намалим с около 80% или през тези стени ще продължим да губим около 500 „единици”. Общите загуби на топлина би следвало да са право пропорционални на сметките които плащаме за отопление, освен ако не ни мамят. При условията които разгледахме общото количество енергия би могло да бъде намалено от 3400 на 1500 „единици” или с около 60%. Тук разбира се пояснявам, че общото количество топлина, което се губи от 3-те разгледани апартамента в сградата далеч няма да намалее с 60%, но в крайна сметка всеки сам заплаща разходите си за отопление и това, че някой плаща по-високи сметки за да поддържа 16*С в жилището си не е достатъчна причина всички останали да го правят.

Лесно да се ориентираме за колко време би се изплатило това начинание и струва ли си да се прави индивидуално. Да, правилния начин е друг, но когато не може да се осъществи в близко бъдеще, то остава простата сметка за инвестицията и нейната възвращаемост в нашето домакинство. Дори да се наложи след 10 години изолацията да се изпълни отново при цялостно саниране на сградата, какво значение има това, при положение, че тя се е изплатила 3 пъти през това време само като стойност на енергията. Без дори да се отчитат спестените вътрешни ремонти следствие на течове и конденз, комфорта и т.н
Сподели

Коментари

Изпрати
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.